Последни новини
Коледно вълшебство в ЦСРИ
Коледното парти в ЦСРИ донесе радост, усмивки и празнично настроение на нашите потребители. В топла и подкрепяща атмосфера децата преживяха един специален ден, изпълнен с внимание, споделени емоции и усещане за принадлежност. Срещата с Дядо Коледа и Снежанка превърна празника в истинско вълшебство – всяко дете получи подарък и лакомства, а радостта и вълнението бяха искрени и неподправени. Тези моменти имат важна роля за емоционалното благополучие на децата, като създават положителни преживявания и подкрепят чувството им за сигурност и приемане. Чрез подобни инициативи ЦСРИ продължава да работи за социалното включване и личностното развитие на децата, като насърчава ценности като съпричастност, уважение и грижа към другия. Празничните събития са още един начин да изграждаме доверие, увереност и положителна среда за развитие.
22 НОЕМВРИ 2025г.
В специално телевизионно интервю, доц. доктор Офелия Кънева –вдъхновител за всички работещи във Фондация ОЗОН,говори за силата на човешките истории и за дълбокия смисъл, който стои зад грижата за пълнолетни лица с различни потребности. До нея застава Аксения – една от потребителките на Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психически разстройства-Тутракан, чието трогателно житейско пътуване е разказано в новата книга на Офелия Кънева „Моите чужди истории“. Нейната история е живо доказателство за това, как доверието, подкрепата и човешкото отношение могат да възстановят надеждата и смисъла в един живот. Едни от будните млади хора на България -социалните работници на ЦНСТПЛПР –Тутракан Моника Ройбова и на ЦНСТПЛД–Тутракан Ивайло
Паничарски споделят своя професионален личен опит. Те разкриват ежедневните предизвикателства и важните малки победи в работата си с хора, които се нуждаят от целенасочена грижа, спокойствие и разбиране.Разказват за силата на екипната работа и за това как всеки жест, внимание и търпение изграждат мост между уязвимостта и надеждата.Това интервю е искрен поглед към хората зад професията – към тяхната отдаденост, емпатия и непримирим стремеж да дадат качество на живот на онези, които най-много се нуждаят от подкрепа и едновременно напомняне, че истинската промяна започва с човешка връзка.
Спортен полуден в ЦСРИ



Екипът на ЦСРИ организира спортен полуден за децата от първи клас. Малчуганите, придружени от своите класни ръководителки Йорданка Грънчарова и Венцислава Иванова, с усмивки и нетърпение се включиха в подготвените игри и занимания. Целта на събитието беше не само физическата активност, но и насърчаването на екипната работа, взаимопомощта и доброто настроение сред децата. Събитието започна с кратка загрявка, след което учениците се разделиха на отбори и премериха сили в щафетни надпревари, игри с топка и забавни състезания, съобразени с възрастта им. Смехът и аплодисментите на съучениците съпътстваха всяко успешно преминаване на препятствие или бързо изпълнена задача, а учителките активно окуражаваха децата през цялото време. Организаторите от ЦСРИ се погрижиха събитието да премине в безопасна и приятна атмосфера. В края на спортния полуден всички получиха поощрителни награди и аплодисменти, а децата се прибраха уморени, но с усмивки и нови спомени.
Пъстро пролетно настроение в ЦСРИ–Елена
На 17 април в Центъра за социална рехабилитация и интеграция (ЦСРИ) в град Елена се състоя пъстро и изпълнено с усмивки пролетно събитие, посветено на един от най-обичаните български празници – Великден. Част от нашите малки потребители се събраха в уютната атмосфера на Центъра, за да боядисват великденски яйца, да творят и да се забавляват заедно. С много ентусиазъм децата се включиха в традиционната дейност по боядисване на яйца, като използваха както класически техники, така и модерни декоративни елементи – лепенки, брокат, цветни бои и маркери. За някои от тях това беше първото самостоятелно боядисано яйце – и радостта им нямаше граници. Събитието не мина и без игри и музика – децата участваха в тематични занимания, свързани с празника, рисуваха пролетни картини и се включиха в забавни викторини с въпроси за великденските обичаи. Атмосферата беше топла, весела и изпълнена с усмивки – както на децата, така и на екипа на ЦСРИ, който с много старание организира празника.
Баба Марта ни събра с усмивка и червено-бели усукани нишки




На 1 март в ЦСРИ – гр. Елена отпразнувахме един от най-обичаните и чакани пролетни празници – Баба Марта. По повод този специален ден организирахме съвместно тържество с нашите малки потребители и потребителите от Центъра за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с физически увреждания. Срещата премина в дух на топлина, приятелство и уважение между поколенията. Всички заедно се включиха в изработването на мартеници – традиционни, пъстри, красиви, направени с много желание и въображение. Всяка мартеница носеше в себе си не само червената и бялата нишка, а и послания за здраве, щастие и надежда. Празникът беше изпълнен с много усмивки, пролетно настроение и сърдечни разговори. Децата поднесоха ръчно изработени картички с пожелания, а възрастните отговориха с трогателни истории от своето детство и разкази за празнуването на Баба Марта в миналото.Тази среща беше не само празнична, но и изключително ценна от социална и емоционална гледна точка. Тя показа, че когато хората се събират с доброта и внимание един към друг, възрастта и различията нямат значение – остава само човешката топлина.
Любовта към близки и природа
Днес проведохме и последната дейност, заложена в годишната ни програма, а именно изработването на валентинка и разговор на тема „Любовта към близките и природата“. Бяхме подготвили предварително материалите за изработването на валентинката. В началото насърчихме децата да споделят какво означава за тях любовта към близките и природата. По-малките разказаха, че любовта е да обичаш мама и тате. Други казаха, че любовта е когато гушкаш кучето си, трети смятаха, че ако получаваш подаръци, значи те обичат. Отговорите на въпроса какво е любовта към природата бяха почти еднакви, разбира се казани по различен начин, а именно че любовта към природата е да се грижим за цветята, дърветата и животните около нас и да не замърсяваме околната среда. Отговорът на едно от децата обаче ни направи особено впечатление. Тя каза, че пеперудите могат да дават много любов, защото са оцветени в различни цветове и са много красиви. Отговорът ни наведе на мисълта, че това дете свързва любовта с красотата на цветовете, т.е. колкото по-цветно е едно нещо, толкова повече любов и обич може да излъчва и да привлича.
Това, като се замисли човек, е самата истина, защото ярките, светли цветове ни носят позитивно настроение и ни изпълват с добри чувства. По-големите деца споделиха, че любовта към близките е да ги обичаш и да се грижиш за тях, да ги уважаваш и да правиш така, че да се гордеят с теб. Любовта към природата за тях означава да я обичаме и пазим, защото ние сме част от нея, и да осъзнаем, че нашите действия или бездействия могат да имат дълготраен ефект върху бъдещето на планетата и от нас зависи дали този ефект ще бъде позитивен или негативен. След разговора децата се захванаха с творческа дейност – изработването на валентинките. Работата с цветна хартия, гланцови лепенки, блестящи елементи и рисунки им даде възможност да развихрят въображението си и да изразят индивидуалността си. Обстановката беше изпълнена със смях, топлина и любов. Децата си помагаха едно на друго и работиха в екип. Споделяха си истории, които показваха колко различни, но и колко свързани са техните преживявания. Целта ни беше малките ни приятели да осъзнаят, че любовта може да бъде изразена по много начини – чрез думи, чрез внимание, чрез малки жестове, чрез изкуство, чрез грижа към природата или чрез взаимно уважение. Всеки един от тези начини показва, че обичаш и цениш хората и природата около теб. Завършихме с малко празненство, което бяхме подготвили предварително за нашите участници.
Вълшебно пътешествие в света на изкуството
В детския център настъпи особено вълнение- предстоеше невероятно приключение в света на изкуството под ръководството на художника Милчо Бонев. Нашите малки творци бяха готови да развихрят въображението си и да създадат нещо специално, което да вземе участие в пътуващата изложба на фондация ОЗОН. Още щом влязоха, децата усетиха вдъхновението, което носеше Милчо Бонев. Той ги приветства с усмивка и разказа за своята любов към рисуването. После ги насърчи да изберат свои любими анимационни герои и да ги пресъздадат с молив. Настъпи пълна тишина, малките ръчички ловко прокарваха линии по белите листове, превръщайки ги в първите скици. Всяка рисунка сякаш оживяваше под моливите им. На следващата среща черно- белите скици започнаха да се превръщат в истински произведения на изкуството. С цветни моливи, пастели и боички, рисунките започнаха да придобиват цвят и с всеки нов нюанс ставаха все по- живи. Небето посиня, тревата позеленя и бузките на героите порозовяха. Г-н Бонев им показа как да смесват цветовете, за да направят картините си още по-изразителни.
Полезни статии
ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ- суперсила или тайна мисия?
Представете си, че сте супергерой, който не лети, не стреля с лазери от очите, но имате една специална сила- разбирате хората, усещате как се чувстват и дори можете да предскажете кога някой ще избухне като ядосан вулкан. Поздравления! Вие сте майстор на емоционалната интелигентност.
Но що е това емоционална интелигентност? Магия? Наука? Или просто умението да не се караме с баба, когато ни кара да ядем петата паница супа?
Емоционално интелигентният човек не е този, който никога не се ядосва или никога не плаче (ако беше така, щяхме да си говорим за роботи, а не за хора). Това е човек, който:
- Знае кога е време да говори и кога да мълчи (особено когато мама е ядосана 😉)
- Разбира, че приятелят му (колегата) не мрънка без причина, а просто е имал лош ден
- Умее да успокои плачещо дете, разтроено поради…кой знае каква причина. 😊
Да разгледаме емоционалната интелигентност в действие.
Да предположим, че си в магазина и някой те настъпи с голямата си, тежка обувка. Първият ти импулс? Да извикаш „АУ!“ и да хвърлиш смъртоносен поглед. Но ако си емоционално интелигентен, може би ще си помислиш: „Възможно е човекът да е разсеян или просто има лош ден.“ Вместо караница, можеш просто да се усмихнеш и да продължиш.
Представи си, че приятелят ти дойде кисел и ти се тросне без причина. Възможно е да решиш, че държанието му лично е насочено към теб. Но ако притежаваш суперсилата на емоционалната интелигентност, ще попиташ: „Всичко наред ли е?“ И вместо конфликт получаваш доверие и благодарност.
Защо ни трябва тази суперсила?
Емоционалната интелигентност е нашата способност да осъзнаваме емоциите си, да разбираме тяхното значение, да можем да откриваме фините нюанси в тях. Да успеем да ги управляваме по такъв начин, че те да подпомагат нашето мислене, емоционално и интелектуално развитие. Освен това притежанието и, предполага способност и умение да разпознаваме емоциите на другите, да се съобразяваме с тях и да реагираме на техните потребности, спрямо особеностите на ситуацията, повлиявайки я благоприятно. Хората с висока емоционална интелигентност имат повече приятели, справят се по-добре с работата, будят повече довери в околните и дори живеят по-щастливо.
Всичко това не е някаква сложна наука. Тя просто изисква повече практика и търпение. Забавлявайте се! Слушайте повече отколкото да говорите! Проявявайте разбиране и толерантност към околните! И помнете, че най-големите супергерои не винаги носят плащове, медали или титли… понякога това са хора, които просто знаят кога да кажат: „ Разбирам те“.
Комуникативни умения на работното място – ключ към ефективна социална работа
В социалната сфера, където работата с хора в уязвими ситуации е ежедневие, комуникацията не е просто умение – тя е сърцевината на професионализма. Способността да общуваме ефективно, с емпатия и яснота, е решаваща за изграждането на доверие, за мотивирането на потребители и за постигането на дългосрочни резултати.
Комуникативните умения в социалната работа обхващат много повече от обикновен обмен на информация. Те включват активно слушане, разбиране на емоции, уважително поведение, точно и навременно предаване на послания, както и чувствителност към контекста на всяка индивидуална ситуация.
Известният специалист по мениджмънт Питър Дракър подчертава:
„Най-важното в комуникацията е да чуеш това, което не се казва.“
Това е особено валидно в работата с хора, които често не изразяват директно своите нужди, страхове или желания. Социалният работник трябва да улавя невербалните сигнали, да чете между редовете и да проявява разбиране отвъд казаното.
Ролята на комуникацията в социалната работа
Добрата комуникация подпомага изграждането на стабилна връзка между специалист и потребител. Именно чрез спокоен и отворен диалог социалният работник създава пространство, в което хората се чувстват приети, чути и уважени. В този контекст комуникацията е терапевтична сама по себе си – тя намалява напрежението, изгражда увереност и мотивира за промяна.
Освен в индивидуалната работа, комуникативните умения са критично важни и в екипната среда. В социалните услуги често се работи в мултидисциплинарни екипи – социални работници, психолози, рехабилитатори, педагози. Без ясна, конкретна и добронамерена комуникация между колеги, рискуваме да възникнат недоразумения, а в крайна сметка – да се застраши качеството на подкрепата, която получават потребителите.
Вербална и невербална комуникация – двама съюзници
Важно е да осъзнаваме, че как казваме нещата често е по-значимо от самото съдържание. Тонът на гласа, изражението, позата – всички те носят послания. Когато социалният работник говори с уважение, с топлота и увереност, той предава послание на стабилност и сигурност.
Мая Анджелоу, американска поетеса и активистка, ни напомня:
„Хората ще забравят какво си казал, ще забравят какво си направил, но никога няма да забравят как си ги накарал да се чувстват.“
В социалната работа това усещане за разбиране и подкрепа е безценно – често дори по-важно от конкретните думи или действия.
Активното слушане – основа на доверието
Една от най-важните комуникативни техники в социалната работа е активното слушане. Това означава не просто да чуем думите на потребителя, а да ги разберем, да проявим интерес, да задаваме уточняващи въпроси, да дадем обратна връзка. Чрез това активно участие в разговора, социалният работник показва, че човекът отсреща е важен и че неговият глас има значение.
Слушането с внимание и уважение също така ни помага да избегнем прибързани заключения и да видим по-ясно контекста на ситуацията – културен, социален, емоционален.
Комуникацията като форма на подкрепа и промяна
В много случаи социалният работник е първият човек, който подава ръка на някого в криза. Начинът, по който тази ръка е подадена – с какви думи, с какво отношение – може да определи дали помощта ще бъде приета и дали процесът на промяна ще започне.
Ричард Брансън, създател на Virgin Group, подчертава:
„Комуникацията е най-важното умение, което може да развиете. Ако не знаете как да общувате ефективно, ще загубите от възможности.“
В социалната работа залогът е дори по-голям – не става дума само за бизнес възможности, а за шансовете на хората за по-добър живот.
Как да развиваме своите комуникативни умения?
- Наблюдавайте себе си и другите – Отразявайте как реагирате в разговор, как говорите и слушате. Учете се от опита на колеги.
- Търсете обратна връзка – Питайте потребителите и екипа как възприемат начина ви на общуване.
- Работете върху емоционалната интелигентност – Разпознавайте емоциите – както своите, така и чуждите – и реагирайте с разбиране.
- Участвайте в обучения и супервизии – Теми като асертивност, разрешаване на конфликти и междукултурна комуникация са особено полезни.
- Четете и се вдъхновявайте – Биографии, цитати, примери от практиката на други социални работници дават ценни насоки.
Заключение:
В социалната работа комуникацията е не само средство, но и цел – тя изгражда мостове между хората, създава възможности и връща вярата. Затова е от съществено значение всеки специалист в тази област да развива своите комуникативни умения с постоянство, отговорност и сърце.
Нека помним, че всяка среща с човек в нужда е шанс да направим света поне малко по-добър – чрез думите си, чрез начина, по който го изслушваме и чрез отношението, което показваме. Именно в това се крие истинската сила на професията ни.













